Кирилл (болгарский патриарх)
Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"
 |
Статья-полуфабрикат:
На настоящий момент эта статья является полуфабрикатом для дальнейшей работы. Вы можете помочь проекту, превратив еe в нормальную полноценную статью |
Шаблон:Биография инфо
Кирил е български духовник, историк и обществен деятел, пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския й статут в 1953 година.
Биография
Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва в Черновци (дн. в Украйна).
Патриарх Кирил защитава докторат в 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.
През 1936 г. е хиротонисан (ръкоположен) за Стобийски епископ, а през 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. Впоследствие е избран за пловдивски митрополит. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело той е провъзгласен от организацията "Яд Вашем" за "праведник на народите", а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана. На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран на църковно-народен събор за патриарх и софийски митрополит. Най-важните решения на църквата през мандата на патриарх Кирил се диктуват от комунистическия режим. Без да се допита до вярващите или клира, на 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Григорианския, което предизвиква разцепление в църквата и народа.
Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.
Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир.
Библиография
- Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. — София: 1948.
- Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.). — 1952.
- Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание. — 1955.
- Екзарх Антим (1816-1888 г.). — 1956.
- Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. — 1958.
- Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. — 1962.
- Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.). — 1968.
- Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. I. — 1969.
- Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. II. — 1970.
Литература
- Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
- Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
- Димов, свещ. Янко. Кирил – “патриарх български”. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
- Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.
- Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
Шаблон:Пост начало Шаблон:Пост Шаблон:Пост крайla:Cyrillus (patriarcha Bulgariae) no:Patriark Kiril av Bulgaria pl:Cyryl (patriarcha Bułgarii)
