Закон о защите нации

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

Тип статьи:	Регулярная статья
Автор статьи:	Л.Гроервейдл
Дата создания:	8.10.2011

Закон о защите нацията исключительный болгарский закон комплексного типа, действовавший с 23 января 1941 г. до 27 ноября 1944 г. Принят был 25-м составом Обикновенного Народного собрания.^[1][2]

Закон о защите нации регулировал общественные отношения, связанные со статусом тайных организаций, лицами еврейского происхождения, их имуществом, противонационалными и сомнительными проявлениями во время Второй мировой войны. Закон следовал примеру Нюрнбергских законов и был частью тенденции сходного решения "еврейского вопроса", как в нацистской Германии.^[3][2]

Законът няма основание в действуващата в момента Търновска конституция. Разпределен е в четири дяла: За тайните и международни организации, За лицата от еврейски произход, За противонационалните и съмнителните прояви, Особени разпоредби.

Законът въвежда редица ограничителни мерки и срещу масонството и подобни нему тайни организации, срещу евреите-български граждани. Последван е от цяла серия сходни нормативни актове по материята.

Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход и т.н. Въвежда се и извънреден данък върху еврейското имущество.^[2][4] Постановени са ограничения за местожителство, постъпване в учебни заведения (еврейска квота), за имотите, за професионалната и стопанска дейност и т. н.

Законът е внесен от първото правителство на Богдан Филов. Приет е въпреки опозицията на част от народните представители, неодобрението на обществени и професионални организации, Светия синод на Българската православна църква, видни обществени личности и др.^[2]Подписан е от Цар Борис III.

За изпълнението на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Главен комисар е Александър Белев. Комисарството при съдействието на армията и полицията активно участва в депортирането на евреи от Беломорска Тракия, Македония и Поморавието в концентрационните лагери в Полша, където са унищожени. През 1943 г. е подписана българо-германската спогодба „Белев-Данекер“ за депортиране на 20 000 евреи от Царство България в Полша. След обществени протести депортацията е отменена и заменена с носене на отличителни жълти звезди, конфискация на имуществото, устройване на еврейски трудови лагери за тежък и принудителен физически труд и т.н.^[2] Някои лагери успешно са атакувани и разбивани от силите на НОВА^[5][6]. . Шаблон:Викиисточник Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на първото правителство на ОФ. -->

Источники и ссылки

• [Статья "Закон за защита на нацията" в болгарской части Википедии]
• Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г.
• Божилов И. и кол., История на България, С., 1993

Примечания

1. ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с.192
2. ↑ ^{2,0 2,1 2,2 2,3 2,4} Божилов И. и кол., История на България, С., 1993, с. 711.
3. ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с.192.
4. ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 193.
5. ↑ Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, с. 36-37
6. ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 342, 343, 344, 345