Перец, Давид

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
Строка 36: Строка 36:
   
   
'''Давид Перец''' (1906 г., [[Пловдив]], [[Болгария]] - 1982 г., [[Париж]]) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле ''экспрессивного реализма''.
'''Давид Перец''' (1906 г., [[Пловдив]], [[Болгария]] - 1982 г., [[Париж]]) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле ''экспрессивного реализма''.
-
 
+
[[Файл:DPVasilBaracov.JPG|250px|right|thumb|Давид Перец. Портрет Васила Баракова (1934 г.).]]
-
 
+
== Начало творческой деятельности ==
В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию.
В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию.
-
Закончил её в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.
+
Закончил её в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.
 +
 
 +
Эта группа работала в русле европейского авангарда того времени, "пост-сезаннизма". Работа Давида Переца "Портрет Васила Баракова" (1934 г.) считается ярким примером нового почерка молодых болгарских художников.
Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом.
Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом.
Строка 55: Строка 57:
-
Трима, тогава млади пловдивчани, пристигат през 1927 г. в София, за да се запишат в Художествената академия. Уверени, че рисуването е тяхната съдба, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с новаторски индивидуален принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище “Бараците”. Всеки от тях има своя изстрадана творческа биография, ала заедно с още други талантливи творци, които се доказват в художествения ни живот в края на 20 -те и началото на 30-те години, те преобръщат представата за изобразителното изкуство в България. Тяхното поколение е призвано да направи онази решителна крачка, с която се реализира преходът у нас от изкуството на ХІХ век в изкуството на ХХ век. Академичният реализъм, символизмът, сецесионът, импресионизмът са окончателно загърбени. Тогавашните “млади”, които с гордост се самоопределят, като “нови художници” със смайващата категоричност на избора си вписват своето творчество в руслото на пост-сезанизма, който извежда родното изкуство на адекватна спрямо европейското изкуство позиция. Така можем да определим мястото и значението на една от ранните работи на Перец, “Портрет на В.Бараков” (1934 г.). Тя е носител на експлозивна сила, на вулканичен взрив от творческо прозрение. Художникът е завършил Академията само преди година и в експресивната сила и в свободния подход към натурата едва ли може да открием кода на образователната система или аналог с творческия метод на неговите преподаватели – професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов. Перец ни е оставил и една внушителна колекция от родопски пейзажи, от същото време, които безапелационно ни уверяват, че имаме работа с ярък талант. В тях планинските масиви са импозантни, облаците бясно се гонят, а багрите заслепяват с яркостта си. Художникът рисува с четка, която оставя “графични” следи, а динамизмът на природния мотив ни стъписва и очарова. Сякаш Перец, още в тези ранни свои изяви, предугажда превратностите на съдбата и бърза, много бърза да съхрани почувстваното и да се изяви. Както в портрета, така и в пейзажа той приближава “моделите” си в едър план и зрителят може да усети “пулса” на живота.
+
Всеки от тях има своя изстрадана творческа биография, ала заедно с още други талантливи творци, които се доказват в художествения ни живот в края на 20 -те и началото на 30-те години, те преобръщат представата за изобразителното изкуство в България. Тяхното поколение е призвано да направи онази решителна крачка, с която се реализира преходът у нас от изкуството на ХІХ век в изкуството на ХХ век. Академичният реализъм, символизмът, сецесионът, импресионизмът са окончателно загърбени. Тогавашните “млади”, които с гордост се самоопределят, като “нови художници” със смайващата категоричност на избора си вписват своето творчество в руслото на пост-сезанизма, който извежда родното изкуство на адекватна спрямо европейското изкуство позиция.  
 +
 
 +
Така можем да определим мястото и значението на една от ранните работи на Перец, “Портрет на В.Бараков” (1934 г.). Тя е носител на експлозивна сила, на вулканичен взрив от творческо прозрение. Художникът е завършил Академията само преди година и в експресивната сила и в свободния подход към натурата едва ли може да открием кода на образователната система или аналог с творческия метод на неговите преподаватели – професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов. Перец ни е оставил и една внушителна колекция от родопски пейзажи, от същото време, които безапелационно ни уверяват, че имаме работа с ярък талант. В тях планинските масиви са импозантни, облаците бясно се гонят, а багрите заслепяват с яркостта си. Художникът рисува с четка, която оставя “графични” следи, а динамизмът на природния мотив ни стъписва и очарова. Сякаш Перец, още в тези ранни свои изяви, предугажда превратностите на съдбата и бърза, много бърза да съхрани почувстваното и да се изяви. Както в портрета, така и в пейзажа той приближава “моделите” си в едър план и зрителят може да усети “пулса” на живота.
  През втората половина на 30-те години Перец вписва яркото си присъствие и в натюрморта. Няколкото великолепни примера, които се съхраняват днес в галериите са неотменни експонати в постоянните им експозиции. В натюрморта художникът се отдава на “барокова” разточителност от богати драперии, вази, цветя, плодове...Перец притежава усета за материя, едновременно като дивак, и като потомствен аристократ. В неговите натюрморти се оглежда богатата история на жанра в европейското изкуство. Вероятно тук има значение и пътуването му през 1936 г. до Франция, Белгия, Холандия, Германия… Тази “наследствена обремененост” със старите майстори го отделя от постиженията на други автори, съратници в търсенето на новия пластичен език (например Бенчо Обрешков). По спомените на художника, още през 1934 г., той се присъединява към Дружество на Новите художници. Един напълно логичен избор на творец с ясна посока в поетия път. От това време датират още известните детски портрети и множество пейзажи. Перец сгъстява експресията на картините, като свива пространството и засилва цветовия регистър. Живописта му стои много близко до представителите на направлението на т.н. поетичен реализъм във френското изкуство. Както по-късно ще отбележи видният френски критик Жорж Юисман, по време на изложбата “Съвременно френско изкуство” в София през 1940 г. “видях, че всички български художници, дори тези, които никога не са идвали във Франция, по своя идеал и техника се нареждаха в гъстите редици на нашата “Парижка школа”.  
  През втората половина на 30-те години Перец вписва яркото си присъствие и в натюрморта. Няколкото великолепни примера, които се съхраняват днес в галериите са неотменни експонати в постоянните им експозиции. В натюрморта художникът се отдава на “барокова” разточителност от богати драперии, вази, цветя, плодове...Перец притежава усета за материя, едновременно като дивак, и като потомствен аристократ. В неговите натюрморти се оглежда богатата история на жанра в европейското изкуство. Вероятно тук има значение и пътуването му през 1936 г. до Франция, Белгия, Холандия, Германия… Тази “наследствена обремененост” със старите майстори го отделя от постиженията на други автори, съратници в търсенето на новия пластичен език (например Бенчо Обрешков). По спомените на художника, още през 1934 г., той се присъединява към Дружество на Новите художници. Един напълно логичен избор на творец с ясна посока в поетия път. От това време датират още известните детски портрети и множество пейзажи. Перец сгъстява експресията на картините, като свива пространството и засилва цветовия регистър. Живописта му стои много близко до представителите на направлението на т.н. поетичен реализъм във френското изкуство. Както по-късно ще отбележи видният френски критик Жорж Юисман, по време на изложбата “Съвременно френско изкуство” в София през 1940 г. “видях, че всички български художници, дори тези, които никога не са идвали във Франция, по своя идеал и техника се нареждаха в гъстите редици на нашата “Парижка школа”.  
  Драматизмът не напуска творбите му и сега, в предчувствието на идващата нова война. Следват мъчителните години, когато по приетия Закон за защита на държавата, Перец споделя съдбата на евреите и митарствата им по трудовите лагери. От това време (1942-1944 г.) са запазени множество рисунки, които той създава със същата трескавост, с каквато работи и платната си. Една внушителна колекция от тези рисунки съхранява Софийската градска художествена галерия.  
  Драматизмът не напуска творбите му и сега, в предчувствието на идващата нова война. Следват мъчителните години, когато по приетия Закон за защита на държавата, Перец споделя съдбата на евреите и митарствата им по трудовите лагери. От това време (1942-1944 г.) са запазени множество рисунки, които той създава със същата трескавост, с каквато работи и платната си. Една внушителна колекция от тези рисунки съхранява Софийската градска художествена галерия.  

Версия 13:32, 8 октября 2011

Тип статьи: Регулярная статья
Автор статьи: Л.Гроервейдл
Дата создания: 8.10.2011
Давид Перец
Портрет
Автопортрет Давида Переца
Род деятельности:

Художник-экспрессионист
Дата рождения:

1906 г.
Место рождения:

Пловдив, Болгария
Гражданство:

Болгария
Дата смерти:

1982 г.
Место смерти:

Париж

Давид Перец (1906 г., Пловдив, Болгария - 1982 г., Париж) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле экспрессивного реализма.

Давид Перец. Портрет Васила Баракова (1934 г.).

Начало творческой деятельности

В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию. Закончил её в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.

Эта группа работала в русле европейского авангарда того времени, "пост-сезаннизма". Работа Давида Переца "Портрет Васила Баракова" (1934 г.) считается ярким примером нового почерка молодых болгарских художников.

Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом.

Во время фашистских притеснений был послан в "трудовой лагерь".

После войны уехал с семьёй в Израиль.

В 1947 году Перец получил стипендию для специализации в Париже и работы в ателье Андре Лота. Вместе с семьёй он уехал в Париж. Там его искусство было очень хорошо принято.


Источники

Источник — «http://www.jearc.info/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%86,_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4»
Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация