Перец, Давид

|дата рождения    =  

|дата смерти      =  

|место смерти    =  

Давид Перец - нашият принос в експресионизма

Ретроспективна изложба на Давид Перец (1906 г., Пловдив - 1982 г., Париж), откри вчера Съюзът на българските художници в изложбената си зала на "Шипка" 6. Представителната експозиция е по случай 100-годишнината от рождението на художника и показва творчеството му, съхранено в българските музеи и галерии. Давид Перец, заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков, влизат в историята на българското изобразително изкуство с новаторския си принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище Бараците.

Изложбата обхваща творчеството на художника в периода 1933 - 1980 г. Около 60 живописни и графични творби представят бляскавия талант на Давид Перец. След завършването на Художествената академия през 1933 г. художникът организира 5 самостоятелни изложби в България и се присъединява към търсенията на Дружество на новите художници.

През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. Заедно със семейството си той напуска България през 1949 г. и се установява в Париж. Неговото изкуство е добре прието във Франция и както изтъква видният френски критик Жорж Юисман "Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувствува сред нашите художници и нашите пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук."

Когато през 1976 г. се организира юбилейната изложба на Перец в Пловдив и София, той донася свои творби, които представят развитието му във Франция. Синтетичният експресивен реализъм на 30-те и 40-те години Перец развива и обогатява през следващите десетилетия, като експериментира и в посока на лиричния абстракционизъм. Отличен колорист и с богато въображение, Перец запазва и в късното си творчество новаторския подход и амбицията да погледне отвъд видимостта. До 14 декември можем отново да се възхитим на творческите прозрения на Перец, който е един от авторите, дали нашата, българска лепта за развитието на световното изкуство през ХХ век.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2477&sectionid=6&id=0001502 СЕГА

Корените на Давид Перец пуснати в България се оказаха дълбоки и устойчиви срещу суховеите на времето. През настоящата година, с ретроспективна изложба, българската култура заслужено бележи 100 годишнината от раждането на художника. Трима, тогава млади пловдивчани, пристигат през 1927 г. в София, за да се запишат в Художествената академия. Уверени, че рисуването е тяхната съдба, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с новаторски индивидуален принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище “Бараците”. Всеки от тях има своя изстрадана творческа биография, ала заедно с още други талантливи творци, които се доказват в художествения ни живот в края на 20 -те и началото на 30-те години, те преобръщат представата за изобразителното изкуство в България. Тяхното поколение е призвано да направи онази решителна крачка, с която се реализира преходът у нас от изкуството на ХІХ век в изкуството на ХХ век. Академичният реализъм, символизмът, сецесионът, импресионизмът са окончателно загърбени. Тогавашните “млади”, които с гордост се самоопределят, като “нови художници” със смайващата категоричност на избора си вписват своето творчество в руслото на пост-сезанизма, който извежда родното изкуство на адекватна спрямо европейското изкуство позиция. Така можем да определим мястото и значението на една от ранните работи на Перец, “Портрет на В.Бараков” (1934 г.). Тя е носител на експлозивна сила, на вулканичен взрив от творческо прозрение. Художникът е завършил Академията само преди година и в експресивната сила и в свободния подход към натурата едва ли може да открием кода на образователната система или аналог с творческия метод на неговите преподаватели – професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов. Перец ни е оставил и една внушителна колекция от родопски пейзажи, от същото време, които безапелационно ни уверяват, че имаме работа с ярък талант. В тях планинските масиви са импозантни, облаците бясно се гонят, а багрите заслепяват с яркостта си. Художникът рисува с четка, която оставя “графични” следи, а динамизмът на природния мотив ни стъписва и очарова. Сякаш Перец, още в тези ранни свои изяви, предугажда превратностите на съдбата и бърза, много бърза да съхрани почувстваното и да се изяви. Както в портрета, така и в пейзажа той приближава “моделите” си в едър план и зрителят може да усети “пулса” на живота.