|
|
(37 промежуточных версий не показаны.) |
Строка 1: |
Строка 1: |
- | {{Полуфабрикат}}
| + | #redirect [[:ej:Спасение евреев Болгарии]] |
- | По време на [[Втората световна война]] [[Германия]] започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за прословутото „[[Холокост|окончателно решение на еврейския въпрос]]“.
| + | |
- | | + | |
- | През [[декември]] [[1940]] г., дни след разширяването на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] с [[Унгария]], [[Румъния]] и [[Словакия]] и период на усилено подготвяне на [[България]] да с включи в него, Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на [[евреи]]те в България.
| + | |
- | | + | |
- | Съгласно този закон:
| + | |
- | * смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),
| + | |
- | * има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,
| + | |
- | * наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,
| + | |
- | * наложено е носенето на „давидовите значки“ за индентификация,
| + | |
- | * наложен е полицейски час за евреите,
| + | |
- | * евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,
| + | |
- | * определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,
| + | |
- | * по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.
| + | |
- | | + | |
- | Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от [[Хитлер]]исткото правителство в [[берлин]]ското предградие Ванзее през [[1942]] г. Тогава започва масовото депортиране към [[Аушвиц]] ([[Освиенцим]]). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.
| + | |
- | | + | |
- | На [[22 февруари]] [[1943]] г. комисарят по еврейските въпроси [[Александър Белев]] сключва договор с представителя на [[Гестапо]] у нас [[Теодор Данекер]] за поетапна депортация на българските евреи.
| + | |
- | | + | |
- | Първата партида включва 20 000 души, които в края на [[февруари]] и началото на [[март]] трябва да бъде изпратена в концлагера [[Треблинка]]. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от [[Македония]] и [[Беломорие]]то и 8 560 евреи от „стара България“.
| + | |
- | | + | |
- | На [[4 март]] 1943 г. започва депортиране на евреите от [[Беломорие]]то. 4058 души са транспортирани до [[Лом]] и оттам на 4 корабчета са изпратени до [[Виена]]. Оцеляват само 100 от тях.
| + | |
- | | + | |
- | Български полицейски части в [[Битоля]] и [[Скопие]] избират евреите от Вардарска Македония и от [[10 март]] започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища [[Лом]] и [[Видин]]. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.
| + | |
- | | + | |
- | На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
| + | |
- | | + | |
- | Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в [[Пловдив]], но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва [[Кирил (български патриарх)|митрополит Кирил]] (бъдещия [[Патриарх]] Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание [[Димитър Пешев]], които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския [[Стефан I (екзарх)|митрополит Стефан]], оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.
| + | |
- | | + | |
- | Протестите създават възможност цар [[Борис III]] да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“.
| + | |
- | | + | |
- | За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през [[Румъния]] и България за [[Хайфа]], [[Палестина]], преминават много румънски, [[Полша|полски]], [[Чехия|чешки]], унгарски и [[Литва|литовски]] евреи.
| + | |
- | | + | |
- | Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на [[Константин Муравиев]]. По английска инициатива в София правителството преговаря с[[Швейцария| швейцарския]] посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
| + | |
- | | + | |
- | [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F]
| + | |
- | | + | |
- | == Вижте също ==
| + | |
- | * [[Холокост]]
| + | |
- | | + | |
- | === Източници ===
| + | |
- | * [http://www.omda.bg/BULG/news/personal/evr_hist.htm#worldwar Евреите в България]
| + | |
- | * [http://focus-news.net Агенция Фокус от 22 февруари 2006 г.]
| + | |
- | | + | |
- | == Литература ==
| + | |
- | * Chary, F. B. The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940–1944. Pittsburgh, 1972.
| + | |
- | * Борбата на българския народ за защита и спасяване на евреите в България през Втората световна война. Документи и материали. С., 1978.
| + | |
- | * Бояджиев, Х. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. С., 1991.
| + | |
- | * Барух, Н. Откупът. Цар Борис и съдбата на българските евреи. С., 1991.
| + | |
- | * Оцеляването. Сборник от документи 1940–1944. Съст. Д. Коен. С., 1995.
| + | |
- | * Хаджийски, Ив. Съдбата на евреите от Югозападна България през 1940–1944 г. Благоевград, 1998.
| + | |
- | * Няголов, Св. Кр. Истината за спасяването на евреите в България. С., 1998.
| + | |
- | * Гезенко, Ив. Дейността на Българския екзарх Стефан по спасяването на българските евреи през 1943 г. — Известия на държавните архиви, Т. 73, 1999, 40-57.
| + | |
- | * Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999.
| + | |
- | * Нисим, Г. Човекът, който спря Хитлер. Историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация. С., 2000.
| + | |
- | * Chivarov, N. Die bulgarisch-orthodoxe Kirche und die Rettung der bulgarischen Juden. — Oesterreichische Osthefte, 42, 2000, № 1, 23-34.
| + | |
- | * Пауновски, Вл., Й. Илел. Евреите в България между унищожението и спасението. С., 2000.
| + | |
- | * Todorov, Tzvetan. The Fragility of Goodness: Why Bulgaria's Jews Survived the Holocaust. Trans.: Arthur Denner. Princeton, NJ, 2001.
| + | |
- | * Гласове в защита на гражданското общество. Протоколите на Светия Синод на БПЦ по еврейския въпрос. Съст. А. Танева и Ив. Гезенко. С., 2003.
| + | |
- | * Stefanov, P., Archim. The Bulgarian Orthodox Church and the Holocaust: Addressing Common Misconceptions. — Religion in Eastern Europe, XXVI, 2006, № 2, 10-19.
| + | |
- | * Дубова, Л. Л., Г. Й. Чернявский. Опыт беды и выживания. Судьба евреев Болгарии в годы Второй мировой войны. С., 2007.
| + | |
- | * Райчевски, Ст. Българи и евреи през вековете. С., 2008.
| + | |
- | * Ардити, С. Човекът, който изигра Хитлер. Цар Борис III - гонител или приятел на българските евреи. Русе, 2008.
| + | |
- | | + | |
- | [[Категория:История на България (1918-1945)]]
| + | |
- | [[Категория:Юдаизъм в България]]
| + | |
- | [[Категория:Холокост]]
| + | |
- | | + | |
- | [[hu:Zsidó holokauszt Bulgáriában]]
| + | |