Перец, Давид

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
(Перенаправление на ej:Перец, Давид)
 
(5 промежуточных версий не показаны.)
Строка 1: Строка 1:
-
{{Остатье| ТИП СТАТЬИ  = 1
+
#redirect [[:ej:Перец, Давид]]
-
| АВТОР1 = Л.Гроервейдл
+
-
| АВТОР2 =
+
-
| АВТОР3 =
+
-
| СУПЕРВАЙЗЕР =
+
-
| ПРОЕКТ =
+
-
| ПОДТЕМА =
+
-
| КАЧЕСТВО  =
+
-
| УРОВЕНЬ  =
+
-
| ДАТА СОЗДАНИЯ  =8.10.2011
+
-
| ВИКИПЕДИЯ =
+
-
| НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ  =
+
-
}} 
+
-
<!-- {{Персона
+
-
|имя              = Давид Перец
+
-
|портрет          = DPAutop.JPG|thumb
+
-
|размер          = 200px
+
-
|описание        = Автопортрет Давида Переца
+
-
|имя при рождении =
+
-
|род деятельности = Художник-экспрессионист
+
-
|дата рождения    = 22 декабря 1956
+
-
|место рождения  = [[Пловдив]], [[Болгария]]
+
-
|гражданство      = [[Болгария]]
+
-
|подданство      =
+
-
|дата смерти      =
+
-
|место смерти    =
+
-
|отец            = [[Паси, Исаак|Исаак Паси]]
+
-
|мать            =
+
-
|супруг          =
+
-
|супруга          = Гергана Паси (Гренчарова)
+
-
|дети            = Пейо, Исак, Ивана
+
-
|награды и премии = Орден Order of Leopold II (Grand Cross), Бельгия, 2004 г.;  Орден Del Mérito Civil (Gran Cruz), Испания, 2003 г.; Орден Ordem do Infante Dom Henrique (Grã-Cruz), Португалия, 2002 г.; Орден Stella della Solidarieta’ Italiana (I classe), Италия, 2006 г.; Орден Isabel la Catolica (Gran Cruz), Испания, 2006 г.
+
-
|сайт            = http://www.solomonpassy.com/
+
-
|разное          =
+
-
}}
+
-
-->
+
-
<!--
+
-
Давид Перец - нашият принос в експресионизма
+
-
 
+
-
 
+
-
Милена Димова
+
-
 
+
-
Ретроспективна изложба на Давид Перец (1906 г., Пловдив - 1982 г., Париж), откри вчера Съюзът на българските художници в изложбената си зала на "Шипка" 6. Представителната експозиция е по случай 100-годишнината от рождението на художника и показва творчеството му, съхранено в българските музеи и галерии. Давид Перец, заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков, влизат в историята на българското изобразително изкуство с новаторския си принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище Бараците.
+
-
Изложбата обхваща творчеството на художника в периода 1933 - 1980 г. Около 60 живописни и графични творби представят бляскавия талант на Давид Перец. След завършването на Художествената академия през 1933 г. художникът организира 5 самостоятелни изложби в България и се присъединява към търсенията на Дружество на новите художници.
+
-
През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. Заедно със семейството си той напуска България през 1949 г. и се установява в Париж. Неговото изкуство е добре прието във Франция и както изтъква видният френски критик Жорж Юисман "Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувствува сред нашите художници и нашите пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук."
+
-
Когато през 1976 г. се организира юбилейната изложба на Перец в Пловдив и София, той донася свои творби, които представят развитието му във Франция. Синтетичният експресивен реализъм на 30-те и 40-те години Перец развива и обогатява през следващите десетилетия, като експериментира и в посока на лиричния абстракционизъм. Отличен колорист и с богато въображение, Перец запазва и в късното си творчество новаторския подход и амбицията да погледне отвъд видимостта. До 14 декември можем отново да се възхитим на творческите прозрения на Перец, който е един от авторите, дали нашата, българска лепта за развитието на световното изкуство през ХХ век.
+
-
 
+
-
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2477&sectionid=6&id=0001502 СЕГА
+
-
 
+
-
 
+
-
Юбилейна изложба на ДАВИД ПЕРЕЦ
+
-
 
+
-
11 ноември – 14 декември 2006 г., Национален център за съвременно изкуство “Шипка” 6
+
-
 
+
-
Корените на Давид Перец пуснати в България се оказаха дълбоки и устойчиви срещу суховеите на времето. През настоящата година, с ретроспективна изложба, българската култура заслужено бележи 100 годишнината от раждането на художника. Трима, тогава млади пловдивчани, пристигат през 1927 г. в София, за да се запишат в Художествената академия. Уверени, че рисуването е тяхната съдба, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с новаторски индивидуален принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище “Бараците”. Всеки от тях има своя изстрадана творческа биография, ала заедно с още други талантливи творци, които се доказват в художествения ни живот в края на 20 -те и началото на 30-те години, те преобръщат представата за изобразителното изкуство в България. Тяхното поколение е призвано да направи онази решителна крачка, с която се реализира преходът у нас от изкуството на ХІХ век в изкуството на ХХ век. Академичният реализъм, символизмът, сецесионът, импресионизмът са окончателно загърбени. Тогавашните “млади”, които с гордост се самоопределят, като “нови художници” със смайващата категоричност на избора си вписват своето творчество в руслото на пост-сезанизма, който извежда родното изкуство на адекватна спрямо европейското изкуство позиция. Така можем да определим мястото и значението на една от ранните работи на Перец, “Портрет на В.Бараков” (1934 г.). Тя е носител на експлозивна сила, на вулканичен взрив от творческо прозрение. Художникът е завършил Академията само преди година и в експресивната сила и в свободния подход към натурата едва ли може да открием кода на образователната система или аналог с творческия метод на неговите преподаватели – професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов. Перец ни е оставил и една внушителна колекция от родопски пейзажи, от същото време, които безапелационно ни уверяват, че имаме работа с ярък талант. В тях планинските масиви са импозантни, облаците бясно се гонят, а багрите заслепяват с яркостта си. Художникът рисува с четка, която оставя “графични” следи, а динамизмът на природния мотив ни стъписва и очарова. Сякаш Перец, още в тези ранни свои изяви, предугажда превратностите на съдбата и бърза, много бърза да съхрани почувстваното и да се изяви. Както в портрета, така и в пейзажа той приближава “моделите” си в едър план и зрителят може да усети “пулса” на живота.
+
-
През втората половина на 30-те години Перец вписва яркото си присъствие и в натюрморта. Няколкото великолепни примера, които се съхраняват днес в галериите са неотменни експонати в постоянните им експозиции. В натюрморта художникът се отдава на “барокова” разточителност от богати драперии, вази, цветя, плодове...Перец притежава усета за материя, едновременно като дивак, и като потомствен аристократ. В неговите натюрморти се оглежда богатата история на жанра в европейското изкуство. Вероятно тук има значение и пътуването му през 1936 г. до Франция, Белгия, Холандия, Германия… Тази “наследствена обремененост” със старите майстори го отделя от постиженията на други автори, съратници в търсенето на новия пластичен език (например Бенчо Обрешков). По спомените на художника, още през 1934 г., той се присъединява към Дружество на Новите художници. Един напълно логичен избор на творец с ясна посока в поетия път. От това време датират още известните детски портрети и множество пейзажи. Перец сгъстява експресията на картините, като свива пространството и засилва цветовия регистър. Живописта му стои много близко до представителите на направлението на т.н. поетичен реализъм във френското изкуство. Както по-късно ще отбележи видният френски критик Жорж Юисман, по време на изложбата “Съвременно френско изкуство” в София през 1940 г. “видях, че всички български художници, дори тези, които никога не са идвали във Франция, по своя идеал и техника се нареждаха в гъстите редици на нашата “Парижка школа”.
+
-
Драматизмът не напуска творбите му и сега, в предчувствието на идващата нова война. Следват мъчителните години, когато по приетия Закон за защита на държавата, Перец споделя съдбата на евреите и митарствата им по трудовите лагери. От това време (1942-1944 г.) са запазени множество рисунки, които той създава със същата трескавост, с каквато работи и платната си. Една внушителна колекция от тези рисунки съхранява Софийската градска художествена галерия.
+
-
Трудните следвоенни години не обезкуражават художника. Той участва в изложбата “Фронт и тил” (1944), организира самостоятелна изложба в София (1946), участва в творческата командировка в Румъния и в българо-румънската изложба (1947). Стипендията, която получава за специализация в Париж му открива нова възможност. Попада в ателието на Андре Лот, който творчески не му импонира, но е доволен от знанията, които професорът му дава по теория на цветовете, както и за достиженията на модерното изкуство. След връщането си в България, Перец взима окончателното решение – да замине със семейството си за Израел. Но само няколко месеца са му необходими, за да разбере, че всъщност иска да работи в творческата атмосфера на Париж. И Франция става неговата втора родина. Няма лесен живот за художника и близките му в следвоенната република на Де Гол. През 50-те и началото на 60-те години Перец организира две изложби в Париж, една в Тулон и три в Лондон. Публиката е въведена в света на художника от такива имена, като цитирания вече Жорж Юисман, но още Валдемар Жорж, Андре Салмон и Петър Увалиев. При своята среща с Перец в Париж, Вера Недкова недвусмислено споделя: ”Той прави много хубаво изкуство, богато на инвенции, абстрактно, с една малка поетична реалност. Това е силно изкуство и между най-доброто, което видях тук”. През последните години художникът създава своеобразни “портрети” на земята, които се тълкуват от критиката по-скоро като “философски изведена реалност, белязана с мащабния космически знак” (Д. Аврамов). А дали в тях няма подкрепа и от неговия приятел Васил Иванов, също отдаден на тази тема? Самият художник затваря кръга на творческия си път с тези пейзажи, в които е залегнал и споменът за необозримостта на звездното небе в Родопите.
+
-
Когато през 1976 г. се организира юбилейната изложба на Перец, той донася много творби, които представят развитието му. Серията “космически” пейзажи още тогава буди възхищението на критици и колеги. Днес, ние отново можем да се възхитим на творческите открития на Перец, който е най-истински на всеки етап от еволюцията си и със свой иновационен принос в творбите си от 60-те и 70-те години. Това, което художникът прави за България е, че той връща жеста на гостоприемството, като дарява не само част от картините си, но и показва един път на развитие с перспектива и за новите поколения творци.
+
-
Французин или българин е Перец, или просто е свободен човек? За нас днес, той е повече българин. В изкуството на Перец се отразяват звездите от онези незабравими летни нощи, прекарани под открито небе в Родопите през 1933/34 година. Той продължава българското присъствие в Париж и се нарежда достойно до своите по-възрастни събратя: Жул Паскин и Жорж Папазов. Или другояче казано, неговата звезда витае в съзвездието на световното изкуство.
+
-
Снежана Карлуковска
+
-
+
-
Портрет на Васил Бараков
+
-
+
-
[http://www.sbhart.com/events06/Perez.html Юбилейна изложба на ДАВИД ПЕРЕЦ на сайте СБХ]
+
-
 
+
-
Дружеството „Новите художници“ е създадено през 1931 г.
+
-
+
-
 
+
-
+
-
 
+
-
 
+
-
-->
+
-
 
+
-
== Источники ==
+
-
* Невена Стефанова, „Книга за Давид Перец“ (1981, издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив)
+
-
* [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2477&sectionid=6&id=0001502 СЕГА]
+
-
* [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Дружество_на_новите_художници Статья "Дружество на новите художници" в болгарском разделе Википедии]]
+
-
 
+
-
[[Категория:Черновые материалы для работы]]
+

Текущая версия на 00:31, 31 мая 2013

  1. redirect ej:Перец, Давид
Источник — «http://www.jearc.info/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%86,_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4»
Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация