|
|
(10 промежуточных версий не показаны.) |
Строка 1: |
Строка 1: |
- | {{Остатье| ТИП СТАТЬИ = 1
| + | #redirect [[:ej:Екатерина Каравелова]] |
- | | АВТОР1 = Л.Гроервейдл
| + | |
- | | АВТОР2 =
| + | |
- | | АВТОР3 =
| + | |
- | | СУПЕРВАЙЗЕР =
| + | |
- | | ПРОЕКТ =
| + | |
- | | ПОДТЕМА =
| + | |
- | | КАЧЕСТВО =
| + | |
- | | УРОВЕНЬ =
| + | |
- | | ДАТА СОЗДАНИЯ =3.10.2011
| + | |
- | | ВИКИПЕДИЯ =
| + | |
- | | НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ =
| + | |
- | }} {{Начало_работы}}
| + | |
- | {{Персона
| + | |
- | |имя = Екатерина Каравелова
| + | |
- | |оригинал имени =
| + | |
- | |портрет = Ekaterina Karavelova - 1926.gif
| + | |
- | |размер = 260px
| + | |
- | |описание =
| + | |
- | |имя при рождении =
| + | |
- | |род деятельности = общественная деятельница, учительница, писательница и преводчица
| + | |
- | |дата рождения = 21.10.1860
| + | |
- | |место рождения = Русчук, [[Болгария]]
| + | |
- | |гражданство = [[Болгария]]
| + | |
- | |подданство =
| + | |
- | |дата смерти = 1.04.1947
| + | |
- | |место смерти = [[София]], [[Болгария]]
| + | |
- | |отец =
| + | |
- | |мать =
| + | |
- | |супруг =
| + | |
- | |супруга =
| + | |
- | |дети =
| + | |
- | |награды и премии =
| + | |
- | |сайт =
| + | |
- | |разное =
| + | |
- | }}
| + | |
- | '''Екатерина Великова Пенева — Каравелова''' - учредитель Болгарского женского союза, председатель Болгарской секции Международной женской лиги за мир и свободу, ''одна из создателей Комитета защиты евреев'', супруга Петко Каравелова.<ref>{{cite book | last = Кьосева | first = Цветана | year = 2010 | title = Първите дами на царска България | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“ и Национален исторически музей | location = София | pages = 15}}ISBN 978-954-07-2940-4 </ref>
| + | |
- | | + | |
- | == Ранние годы ==
| + | |
- | Екатерина Каравелова родилась 21 октября 1860 г. в Русчуке, административном центре Дунайского вилайета, в семье кожухаря Велико Пенева.
| + | |
- | | + | |
- | Большую роль в её будущем сыграла тётя Кирияки Минкова, родственница хозяина Южнославянского пансиона в [[Николаев (город)|городе Николаеве]], [[Украина]]. Она предложила отправить 10-летнюю Катю учиться в Россию.
| + | |
- | | + | |
- | В 1870 г. Екатерина Пенева покинула Русчук и после краткого пребывания в Южнославянском пансионе в [[Николаев (город)|Николаеве]] и в Левашевском пансионе в [[Киев]]е была направлена в [[Москва|Москву]], в дома генерала Всеволода Николаевича Лермонтова, чья супруга была членом Славянского общества. Катю записали в ІV Московскую женскую гимназию, которую она через семь лет закончила с золотой медалью.
| + | |
- | | + | |
- | Одна из дочерей генерала была подругой Софьи Ковалевской, будущей первой в мире женщины-профессора. Она бывала в доме и общалась с Катей.
| + | |
- | | + | |
- | 3 августа 1878 г. Катя уехала из Москвы в Болгарию. 12 августа прибыла в Русе. В конце сентября она открыла в своём доме школу для нескольких детей, разделив их по возрасту на подготовительный, первый и второй классы. Она сама преподавала все предметы, в т.ч. русский, французский и немецкий языки.
| + | |
- | | + | |
- | В кконце 1878/1879 учебного года Екатерина Пенева провела экзамен своих учеников, на котором присуствовали учителя Мужской гимназии. Он прошёл блестяще; несмотря на плохой болгарский язык, широкие познания и старания дали результаты. На второй учебный год, 1879/1980, Екатерина Пенева была назначена главной учительницей классов для девочек, помещавшихся в Мужской гимназии.
| + | |
- | [[Файл:Petkokar.jpg|120px|right|thumb|Петко Каравелов.]]
| + | |
- | | + | |
- | == Встреча с Каравеловым ==
| + | |
- | Петко Каравелов, часто приезжая в Русе к своему брату, навещал Екатерину. Они были знакомы ещё в Москве, где он был студентом. 4 октября 1879 г. они обручились, а свадьба была назначена на 13 января 1880 года.
| + | |
- | | + | |
- | 21 октября 1879 года состоялись выборы в Первое обикновено народно собрание. Либеральная партия получила большинство, и Петко Каравелов преехал в [[София|Софию]].
| + | |
- | Венчание состоялось в русенской церкви "Св. Троица". Екатерина Каравелова стала причастна к идеалам и делу своего супруга.<ref>{{cite book | last = Пеев | first = Петко | year = 1946 | title = Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10 | publisher = Библиотека Наши времена | location = София | pages = }}</ref>
| + | |
- | | + | |
- | == Политика ==
| + | |
- | В Русе она оставалась до начала июня 1880 г., когда Петко Каравелов стал министром финансов в правительстве Драгана Цанкова. В Софии она стала его сотрудницей и секретаршей.
| + | |
- | С 26 июня 1884 г. до 9 августа 1886 г. Каравелов был министром-председателем. На этом посту он совершил своё главное политическое дало: объединение Болгарии. Весть об Объединении застала Екатерину Каравелову в Русе. В ночь с 6 на 7 сентября русенци ей устроили шумную овацию. Утром, по прибытии Петко Каравелова, она встретилась с царём Александром I Батенбергом.
| + | |
- | | + | |
- | При окончательном своём отъезде из Болгарии, в последнем своём Манифесте от 26 августа 1886 г. Александр I Батенберг назначил регентами Петко Каравелова, Стефана Стамболова и Саву Муткурова. Каравелов ушёл в отставку 1 ноября 1886 г. и был заменен Георгием Живковым. Когда Петко и его единомышленники были арестованы во время русенского бунта офицеров-русофилов в феврале 1887 г., Екатерина Каравелова обошла всех европейских дипломатических агентов в София с настойчивыми просьбами заступитьс за заключённых. Вмешательство дипломатов его спасло, но ненависть к ней ''стамболовистов'' усилилась.
| + | |
- | | + | |
- | В 1891 г. Каравелов был обвинен в соучастии в убийстве министра Христо Белчева. Осуждённый Военным судом, в 1892 г. он был заключен в Чёрной мечети. Безоглядная политическая борба не пощадила и его супругу. 30 ноября 1891 г. Екатерина Каравелова была помещена под домашний арест. 10 феваля 1892 г. она предстала перед судом по обвинению в предательстве, поскольку способствовала иностранному вмешателству, получая помощь от иностранных дипломатов в Болгарии.
| + | |
- | | + | |
- | Стефан Стамболов требовал осудить её на смерть. Судебный заседатель Калпакчиев, не уверенный в её вине, посоветовался с русенским митрополитом ''дедом Григорием'', который ему приказал голосовать по совести, а не как велел Стамболов. Это и блестящая защита доктора права Константина Стоилова спасло её от виселицы. Пока длился процесс, Екатерина Каравелова жила с детьми в Русе, где два года работала учительницей.
| + | |
- | | + | |
- | В 1901 г. Петко Каравелов в третий раз стал министром-председателем, и Екатерина Каравелова снова была учительницей в Первой софийской девичьей гимназии, где работала до смерти супруга 24 января 1903 г.
| + | |
- | | + | |
- | == Общественная деятельность ==
| + | |
- | Вопреки тяжкой потере, продолжала принимать деятельное участие в общественной и културной жизни страны. После жестокой расправы с ''Илинденским восстанием'' Каравелова встала во главе женского комитета за освобождение девушек-бойцов из турецких зинданов. Принимала участие в собравшейся 28 марта 1904 г. в [[Лондон]]е "Македонской конференции".
| + | |
- | | + | |
- | Во время Балканских войн (1912-1913 гг.) Екатерина Каравелова была главной медицинской сестрой в ''Военном училище''. Во время [[Первая мировая война|Первой мировой войны]] она заботилась о раненых и больных.
| + | |
- | | + | |
- | После войны подготовила протест против условий мирного договора для побеждённой Болгарии, который Болгарский женский союз разослал женским союзам за границей. На конгрессе лиги в Дублине горячо защищала национальные интересы своего народа. В течение 25 лет была председательницей Болгарского женского союза.
| + | |
- | | + | |
- | Представляла Болгарию на ІV конгрессе Международной женской лиги за мир и свободу (1 – 7 мая 1924 г. в [[Вашингтон]]е). Произносила речи, посвящённые борьбе за мир во всех странах. В октябре 1924 г. выступала с речами в Русе. В 1925 году избрана председательницей болгарской секции '''Международной женской лиги за мир и свободу'''.
| + | |
- | В 1926 году к болгарской секции присоединился Македонский женский союз - организация женщин-беженок из Македонии, осевших в Болгарии.<ref>{{cite book | coauthors = Francisca de Haan, Krassimira Daskalova and Anna Loutfi | year = 2006 | title = A Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms Central, Eastern, and South Eastern Europe, 19th and 20th Centuries | publisher = Central European University Press | location = Budapest and New York | pages = 233}}ISBN 978-963-7326-39-4 </ref>
| + | |
- | | + | |
- | Во время многочисленных поездок по Европе и США Екатерина Каравелова непрестанно и неутомимо работала для ''болгарских национальных интересов''. <ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1929 | title = Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928 | publisher = издателство — Държавна печатница | location = София | pages = }}</ref>
| + | |
- | | + | |
- | През [[1935]] г. Екатерина Каравелова е избрана за председател на [[Съюза на българските писатели]].
| + | |
- | | + | |
- | == Участие в Комитет за защита на евреите ==
| + | |
- | Екатерина Каравелова участва най-активно в създаването на Комитет за защита на евреите в [[Германска империя (1933-1945)| Германия]], заедно с писателя [[Антон Страшимиров]], проф. [[Асен Златаров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист) | Петко Стайнов]] и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство — Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref>
| + | |
- | | + | |
- | Със [[Закон за защита на нацията]] (в сила от [[23 януари]] [[1941]] г.) се урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, противонационалните и съмнителни прояви по време на Втората световна война.
| + | |
- | | + | |
- | През август [[1942]] с [[Указ]] е установен по-строг режим за [[евреи]]те и е създадено Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), начело с Белев. От този момент българските евреи са принудени да носят жълта звезда на гърдите си, къщите и магазините са маркирани със знаци.
| + | |
- | | + | |
- | [[Стефан I Български | Митрополит Стефан]] издейства тези ограничения да не важат за всички покръстени евреи. На [[2 март]] [[1943]] г. кабинетът одобрява с поверителен Указ № 127, даващ инструкции на КЕВ да депортира извън границите на страната, в съгласие с германските власти, до 20 000 евреи, живущи в наскоро освободените земи. Когато са узнали по неофициален път за тайния план, подпредседателят на камарата [[Димитър Пешев | Пешев]] и други членове на парламента, решават да действат незабавно. На [[9 март]] сутринта, те се срещат в кабинета на [[Димитър Пешев]] с Яко Барух, полковник Аврам Таджер (най-висшия български офицер — евреин) и с други еврейски водачи, които се съгласяват да повдигнат въпрос пред [[25 Обикновено Народно събрание | Народното събрание]] още същата вечер. На [[21 май]] [[1943]] година софийските евреи получават заповеди за изселване, даващи им три дни срок да напуснат столицата. Една група от опозиционни деятели, водени от [[Никола Мушанов | Мушанов]], [[Димо Казасов | Казасов]], [[Дамян Велчев | Велчев]], [[Атанас Буров | Буров]], [[Никола Петков | Петков]] и [[Кимон Георгиев | Георгиев]], изпращат протестно писмо до правителството. Еврейски водачи влизат в контакт със секретаря на цар [[Борис III]] (Ханджиев), и с вдовицата на стария държавник [[Петко Каравелов]] (Екатерина Каравелова), които обещават да говорят с царя. Митрополит Стефан и неговите колеги от [[Светия синод]] обещават своята пълна подкрепа. Каравелова се опитва да направи незабавна среща с цар Борис ІІІ, но той е в ловната си хижа в Рила.<ref>{{cite book | last = קשלס | first = | author | year = 1969 | title = Life, "History of Jews in Bulgaria", Volume III — the Holocaust | publisher = издател - אשר חננאל | location = Tel Aviv | pages = 168 - 169}}</ref> По съвет на [[Стефан I (екзарх)|митрополит Стефан]], главния [[равин]] д-р Ашел Хананел, води неколцина делегати в дома на Екатерина Каравелова, където заедно написват [[петиция]] до царя. Всички я подписват, след което отиват и молят [[Евдокия (княгиня) | княгиня Евдокия]], папския наместник — монсеньор Джузепе Мацоли и католическите свещеници на [[Йоанна Савойска | царица Йоанна]] (известни със симпатиите си към евреите) да подкрепят петицията. <ref>{{cite book | last = Груев | first = Стефан | author | year = 1991 | title = Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ 1918-1943 | publisher = издателства — Български писател и списание Летопис | location = София | pages = 387 - 393}}</ref>
| + | |
- | | + | |
- | == Творчество ==
| + | |
- | Екатерина Каравелова се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. "Търновска конституция" излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Владее руски, френски и немски. Превежда [[Лев Толстой | Толстой]], [[Фьодор Достоевски | Достоевски]], [[Виктор Юго | Юго]], [[Ги дьо Мопасан | Мопасан]], [[Гюстав Флобер | Флобер]], [[Чарлз Дикенс | Дикенс]] и др. През [[1889]] г. [[Петко Каравелов]] под псевдонима Камен Чернев основава "Библиотека Св. Климент". Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на [[Пол Луи Курие]] тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към "Егмонд" на [[Йохан Волфганг фон Гьоте | Гьоте]] дава критически анализ на драмата.<ref>{{cite book | author = Jean Delisle, Collectif | year = 2002 | title = Portraits de traductrices | publisher = Presses Université Ottawa | location = Ottawa | pages = 205 - 233}}ISBN 2760305465</ref>
| + | |
- | | + | |
- | == Семейство ==
| + | |
- | Петко и Екатерина Каравелови имат три деца – първата дъщеря, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола, угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ, журналиста и общественика [[Йосиф Хербст]]; третата, [[Лора Каравелова | Лора]], загива от [[куршум]], последвана от съпруга си, поета [[Пейо Яворов]].[[Картинка:Lora Karavelova.jpeg|мини|дясно|Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички]]
| + | |
- | | + | |
- | Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на Екатерина Каравелова е като антична трагедия.
| + | |
- | Близо 25 години тази неизтощима българка е в центъра на политическия живот в България. След първата национална катастрофа, когато България е в изолация, Каравелова заминава за [[Русия]], където използва личните си връзки с управляващите среди за възстановяване на добрите отношения между двете страни. След [[Ньойски договор | втората национална катастрофа]] тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници.
| + | |
- | | + | |
- | == Отличия и признание ==
| + | |
- | [[Файл:Petko-Karavelov-grave.jpg|thumb|180px|Могила Петко и Екатерины Каравеловых за церковью "Семи святых" в Софии.]]
| + | |
- | Екатерина Каравелова была награждена многими государственными и международными почётными знаками.<ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1929 | title = Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928 | publisher = издателство — Държавна печатница | location = София | pages = 43}}</ref> | + | |
- | * Орден „За человеколюбие“
| + | |
- | * Орден „За Гражданские заслуги“ I степени
| + | |
- | * Орден „За культуру и искусство“ - серебрянный
| + | |
- | * Памятный крест „О независимости Болгарии 1908 года“
| + | |
- | * Два раза награждена с медалью „Красный крест“
| + | |
- | * и много других знаков и лент с вензелями.
| + | |
- | | + | |
- | Екатерина Каравелова умерла 1 апреля 1947 г. и была погребена по личному разпорежению Георгия Димитрова возле её супруга Петко Каравелова. Могила находится при апсиде православного храма "Семи святых" (бывшая так называемая Чёрная мечеть).
| + | |
- | | + | |
- | Имя Екатерины Каравеловой носят общества, улицы, училища, библиотеки в разных населённых пунктах в Болгарии и других странах, а также и морской мыс Каравеловой в Антарктиде.<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
| + | |
- | | + | |
- | == Источники и ссылки ==
| + | |
- | * [http://bg.wikipedia.org/wiki/Екатерина_Каравелова Статья "Екатерина Каравелова" в болгарском разделе Википедии]
| + | |
- | | + | |
- | == Литература ==
| + | |
- | * A Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms Central, Eastern, and South Eastern Europe, 19th and 20th Centuries. — Budapest and New York: Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4
| + | |
- | * Стефан Груев. Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ 1918-1943. — София: издателства — Български писател и списание Летопис, 1991.
| + | |
- | * Фани Дренкова. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. — София: издателство — Наука и изкуство, 1984.
| + | |
- | * {{cite book | last = Кьосева | first = Цветана | year = 2010 | title = Първите дами на царска България | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“ и Национален исторически музей | location = София | pages = 15}}ISBN 978-954-07-2940-4
| + | |
- | * Петко Пеев. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. — София: Библиотека Наши времена, 1946.
| + | |
- | * Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928. — София: издателство — Държавна печатница, 1929.
| + | |
- | * קשלס Life, "History of Jews in Bulgaria", Volume III — the Holocaust. — Tel Aviv: издател - אשר חננאל, 1969.
| + | |
- | * Portraits de traductrices. — Ottawa: Presses Université Ottawa, 2002. — ISBN 2760305465
| + | |
- | | + | |
- | [[Категория:Черновые материалы для работы]]
| + | |
- | | + | |
- | == Примечания ==
| + | |
- | <references/>
| + | |