Екатерина Каравелова

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
(→Отличия и признание)
(Перенаправление на ej:Екатерина Каравелова)
 
(17 промежуточных версий не показаны.)
Строка 1: Строка 1:
-
{{Остатье| ТИП СТАТЬИ  = 1
+
#redirect [[:ej:Екатерина Каравелова]]
-
| АВТОР1 = Л.Гроервейдл
+
-
| АВТОР2 =
+
-
| АВТОР3 =
+
-
| СУПЕРВАЙЗЕР =
+
-
| ПРОЕКТ =
+
-
| ПОДТЕМА =
+
-
| КАЧЕСТВО  =
+
-
| УРОВЕНЬ  =
+
-
| ДАТА СОЗДАНИЯ  =3.10.2011
+
-
| ВИКИПЕДИЯ =
+
-
| НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ  =
+
-
}} {{Начало_работы}} 
+
-
{{Персона
+
-
|имя              = Екатерина Каравелова
+
-
|оригинал имени  =
+
-
|портрет          = Ekaterina Karavelova - 1926.gif
+
-
|размер          = 260px
+
-
|описание        =
+
-
|имя при рождении =
+
-
|род деятельности = общественная деятельница, учительница, писательница и преводчица
+
-
|дата рождения    = 21.10.1860
+
-
|место рождения  = Русчук, [[Болгария]]
+
-
|гражданство      = [[Болгария]]
+
-
|подданство      =
+
-
|дата смерти      = 1.04.1947
+
-
|место смерти    = [[София]], [[Болгария]]
+
-
|отец            =
+
-
|мать            =
+
-
|супруг          =
+
-
|супруга          =
+
-
|дети            =
+
-
|награды и премии =
+
-
|сайт            =
+
-
|разное          =
+
-
}}
+
-
'''Екатерина Великова Пенева&nbsp;— Каравелова''' - учредитель Болгарского женского союза, председатель Болгарской секции Международной женской лиги за мир и свободу, ''одна из создателей Комитета защиты евреев'', супруга Петко Каравелова.<ref>{{cite book | last = Кьосева | first = Цветана | year = 2010 | title = Първите дами на царска България | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“ и Национален исторически музей | location = София | pages = 15}}ISBN 978-954-07-2940-4 </ref>
+
-
 
+
-
== Биография ==
+
-
Екатерина Каравелова родилась 21 октября 1860 г. в Русчуке, административном центре  Дунайского вилайета, в "боярском пригороде" Вароша, в семье на кожухаря Велико Пенева, преселившегося из Арбанасы в придунайский город. Большую роль в её будущем сыграла тётя по линии отца Кирияки Минкова, супруга известного русенского торговца Тодора Минков (дядя Тодора Минкова, хозяина Южнославянского пансиона в [[Николаев (город)|городе Николаеве]], [[Украина]]. Она пользовалась авторитетом среди русчукского общества, финансировала благотворительное содружество "Добродетел" и имела огромное влияние среди женщин. Её идеей было отправитье 10-летнюю Катю учиться в Россию.
+
-
 
+
-
През [[1870]] г. Екатерина Пенева напуска Русчук и след кратък престой в Южнославянския пансион в [[Николаев (град) | Николаев]] и в Левашевския пансион в [[Киев]], Тодор Минков я настанява в [[Москва]], в дома на запасния генерал Всеволод Николаевич Лермонтов, чиято съпруга Елисавета Андреевна, родова аристократка от [[Санкт Петербург | Петербург]], е член на Славянското общество. Записват Катя в ІV Московска женска гимназия, която след осем години завършва със златен медал. Една от дъщерите на Лермонтови учи химия в Берлин и е приятелка на [[София Ковалевска]], която учи математика. Бъдещата първа в света жена-професор ([[1884]] г. в Стокхолмския университет) неведнъж гостува в московския дом на семейството и общува с Катя.
+
-
 
+
-
На [[3 август]] [[1878]] г. Катя напуска Москва и се отправя към [[България]]. На 12 август пристига в [[Русе]], ненавършила 17 години. В края на септември младата учителка пригодява стая в дома си и взема няколко деца от различни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа – подготвителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, като и [[руски]], [[френски]] и [[немски]].
+
-
 
+
-
В края на учебната 1878/1879 г. Екатерина Пенева провежда изпит с учениците си, на който присъстват учители от Мъжката гимназия. Изпитът минава блестящо&nbsp;— въпреки лошия български език, широките познания на учителката и нейното старание са дали резултати.
+
-
През втората учебна година, 1879/1980, Екатерина Пенева е назначена за главна [[учител]]ка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия.
+
-
 
+
-
== Съдбоносна среща с [[Каравелов]]и ==
+
-
[[Картинка:Petkokar.jpg‎|мини|120px|Петко Каравелов.]]
+
-
 
+
-
През есента на [[1878]] г. [[Любен Каравелов]] се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му [[Петко Каравелов]], при честите си посещения в града, навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от [[Москва]], където той е бил студент.
+
-
На [[4 октомври]] [[1879]] г. те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за [[13 януари]] [[1880]] г.
+
-
 
+
-
На [[21 октомври]] [[1879]] г., рождения ден на Екатерина, се провеждат изборите за [[1 Обикновено Народно събрание | Първо обикновено народно събрание]]. [[Прогресивнолиберална партия | Либералната партия]] печели мнозинство и Петко Каравелов от [[Търново]] заминава за [[София]].
+
-
 
+
-
Двамата са венчани в русенската църква [[Света Троица (Русе) | "Св. Троица"]] от [[Григорий Доростоло-Червенски | Доростоло-Червенския владика Григорий]]. След женитбата Екатерина Каравелова става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си<ref>{{cite book | last = Пеев | first = Петко | year = 1946 | title = Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10 | publisher =  Библиотека Наши времена | location = София | pages = }} </ref>
+
-
 
+
-
== Обществена деятелност ==
+
-
В Русе тя остава до началото на юни [[1880]] г., когато [[Петко Каравелов]] става [[министър на финансите]] в правителството на [[Драган Цанков]]. В София става негова сътрудничка и секретарка.
+
-
От [[26 юни]] [[1884]] г. [[Каравелов]] е [[министър-председател]] до [[9 август]] [[1886]] г. На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – [[Съединение на България | Съединението на България]]. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци и&#768; устройват шумна овация. На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, тя се среща с [[Александър I Батенберг | Батенберг]].
+
-
 
+
-
При окончателното си напускане на [[България]], с последния си Манифест от [[26 август]] [[1886]] г. [[Александър I Батенберг | Батенберг]] назначава за регенти [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]] и [[Сава Муткуров]]. Каравелов напуска на [[1 ноември]] [[1886]] г. и е заменен от [[Георги Живков]]. Когато Петко и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари [[1887]] г., Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.
+
-
 
+
-
През [[1891]] г. [[Петко Каравелов | Каравелов]] е обвинен за връзка с убийството на министър [[Христо Белчев | Белчев]]. Осъден от Военен съд, през [[1892]] г. е затворен в [[Черна джамия | Черната джамия]]. Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му. На [[30 ноември]] [[1891]] г., Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На [[10 февруари]] [[1892]] г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, дето искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България.
+
-
 
+
-
[[Стефан Стамболов]] нарежда да я осъдят на смърт. Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата защита на докторът по право [[Константин Стоилов]] я спасява от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.
+
-
 
+
-
През [[1901]] г. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на [[24 януари]] [[1903]] г.
+
-
 
+
-
Въпреки тежката загуба, продължава да взема дейно участие в обществения и културния живот на страната. След жестоката разправа с [[Илинденското въстание]], Каравелова застава начело на женски комитет за освобождаване на девойки-боркини от турските зандани; взема участие в свиканата на [[28 март]] [[1904]] г. в [[Лондон]] "[[Македонска конференция]]" под председателството на [[Джеймс Брайс]] и [[Ноел Бъкстон]].
+
-
 
+
-
По време на [[Балкански войни | Балканските войни]] ([[1912]] г. - [[1913]] г.) Екатерина Каравелова e главна медицинска сестра във [[Военното училище | Военното на Н.В. училище]]. По време на Първата световна война тя се грижи за ранените и болните.
+
-
 
+
-
След Ньойския диктат на [[24 септември]] [[1919]] г. изготвя протеста, който Българския женски съюз изпраща до женските съюзи в чужбина. На конгреса на лигата в [[Дъблин]] горещо защитава националната кауза на своя народ; в продължение на 25 години е председателка на Българския женски съюз. Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода (1 – 7 май 1924 г. във [[Вашингтон]]). След връщането си изнася беседи, посветени на борбата за мир в цялата страна. През октомври [[1924]] г. има беседа и в родния си град Русе. През [[1925]] г. е избрана за председателка на българската секция към [[Международната женска лига за мир и свобода]].
+
-
През [[1926]] г. към българската секция се пресъединява [[Македонски женски съюз | Македонският женски съюз]], организация на жените бежанци от областта Македония, установили се в България.<ref>{{cite book | coauthors = Francisca de Haan, Krassimira Daskalova and Anna Loutfi | year = 2006 | title = A Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms Central, Eastern, and South Eastern Europe, 19th and 20th Centuries | publisher = Central European University Press | location = Budapest and New York | pages = 233}}ISBN 978-963-7326-39-4 </ref>
+
-
 
+
-
По време на многобройните си пътувания в [[Европа]] и [[САЩ]], Екатерина Каравелова непрестанно и неуморно работи за българската кауза. <ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1929 | title = Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928 | publisher = издателство&nbsp;— Държавна печатница | location = София | pages = }}</ref>
+
-
 
+
-
През [[1935]] г. Екатерина Каравелова е избрана за председател на [[Съюза на българските писатели]].
+
-
 
+
-
== Участие в Комитет за защита на евреите ==
+
-
Екатерина Каравелова участва най-активно в създаването на Комитет за защита на евреите в [[Германска империя (1933-1945)| Германия]], заедно с писателя [[Антон Страшимиров]], проф. [[Асен Златаров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист) | Петко Стайнов]] и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство&nbsp;— Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref>
+
-
 
+
-
Със [[Закон за защита на нацията]] (в сила от [[23 януари]] [[1941]] г.) се урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, противонационалните и съмнителни прояви по време на Втората световна война.
+
-
 
+
-
През август [[1942]] с [[Указ]] е установен по-строг режим за [[евреи]]те и е създадено Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), начело с Белев. От този момент българските евреи са принудени да носят жълта звезда на гърдите си, къщите и магазините са маркирани със знаци.
+
-
 
+
-
[[Стефан I Български | Митрополит Стефан]] издейства тези ограничения да не важат за всички покръстени евреи. На [[2 март]] [[1943]] г. кабинетът одобрява с поверителен Указ № 127, даващ инструкции на КЕВ да депортира извън границите на страната, в съгласие с германските власти, до 20&nbsp;000 евреи, живущи в наскоро освободените земи. Когато са узнали по неофициален път за тайния план, подпредседателят на камарата [[Димитър Пешев | Пешев]] и други членове на парламента, решават да действат незабавно. На [[9 март]] сутринта, те се срещат в кабинета на [[Димитър Пешев]] с Яко Барух, полковник Аврам Таджер (най-висшия  български офицер&nbsp;— евреин) и с други еврейски водачи, които се съгласяват да повдигнат въпрос пред [[25 Обикновено Народно събрание | Народното събрание]] още същата вечер. На [[21 май]] [[1943]] година софийските евреи получават заповеди за изселване, даващи им три дни срок да напуснат столицата. Една група от опозиционни деятели, водени от [[Никола Мушанов | Мушанов]], [[Димо Казасов | Казасов]], [[Дамян Велчев | Велчев]], [[Атанас Буров | Буров]], [[Никола Петков | Петков]] и [[Кимон Георгиев | Георгиев]], изпращат протестно писмо до правителството. Еврейски водачи влизат в контакт със секретаря на цар [[Борис III]] (Ханджиев), и с вдовицата на стария държавник [[Петко Каравелов]] (Екатерина Каравелова), които обещават да говорят с царя. Митрополит Стефан и неговите колеги от [[Светия синод]] обещават своята пълна подкрепа. Каравелова се опитва да направи незабавна среща с цар Борис ІІІ, но той е в ловната си хижа в Рила.<ref>{{cite book | last = קשלס | first = | author | year = 1969 | title = Life, "History of Jews in Bulgaria", Volume III&nbsp;— the Holocaust | publisher = издател - אשר חננאל | location = Tel Aviv | pages = 168 - 169}}</ref> По съвет на [[Стефан I (екзарх)|митрополит Стефан]], главния [[равин]] д-р Ашел Хананел, води неколцина делегати в дома на Екатерина Каравелова, където заедно написват [[петиция]] до царя. Всички я подписват, след което отиват и молят [[Евдокия (княгиня) | княгиня Евдокия]], папския наместник&nbsp;— монсеньор Джузепе Мацоли и католическите свещеници на [[Йоанна Савойска | царица Йоанна]] (известни със симпатиите си към евреите) да подкрепят петицията. <ref>{{cite book | last = Груев | first = Стефан | author | year = 1991 | title = Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ 1918-1943 | publisher = издателства&nbsp;— Български писател и списание Летопис | location = София | pages = 387 - 393}}</ref>
+
-
 
+
-
== Творчество ==
+
-
Екатерина Каравелова се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. "Търновска конституция" излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Владее руски, френски и немски. Превежда [[Лев Толстой | Толстой]], [[Фьодор Достоевски | Достоевски]], [[Виктор Юго | Юго]], [[Ги дьо Мопасан | Мопасан]], [[Гюстав Флобер | Флобер]], [[Чарлз Дикенс | Дикенс]] и др. През [[1889]] г. [[Петко Каравелов]] под псевдонима Камен Чернев основава "Библиотека Св. Климент". Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на [[Пол Луи Курие]] тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към "Егмонд" на [[Йохан Волфганг фон Гьоте | Гьоте]] дава критически анализ на драмата.<ref>{{cite book | author = Jean Delisle, Collectif | year = 2002 | title = Portraits de traductrices | publisher = Presses Université Ottawa | location = Ottawa | pages = 205 - 233}}ISBN 2760305465</ref>
+
-
 
+
-
== Семейство ==
+
-
Петко и Екатерина Каравелови имат три деца – първата дъщеря, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола, угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга и&#768;, журналиста и общественика [[Йосиф Хербст]]; третата, [[Лора Каравелова | Лора]], загива от [[куршум]], последвана от съпруга си, поета [[Пейо Яворов]].[[Картинка:Lora Karavelova.jpeg|мини|дясно|Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички]]
+
-
 
+
-
Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на Екатерина Каравелова е като антична трагедия.
+
-
Близо 25 години тази неизтощима българка е в центъра на политическия живот в България. След първата национална катастрофа, когато България е в изолация, Каравелова заминава за [[Русия]], където използва личните си връзки с управляващите среди за възстановяване на добрите отношения между двете страни. След [[Ньойски договор | втората национална катастрофа]] тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници.
+
-
 
+
-
== Отличия и признание ==
+
-
[[Файл:Petko-Karavelov-grave.jpg|thumb|180px|Могила Петко и Екатерины Каравеловых за церковью "Семи святых" в Софии.]]
+
-
Екатерина Каравелова была награждена многими государственными и международными почётными знаками.<ref>{{cite book | coauthors = колектив | year = 1929 | title = Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928 | publisher = издателство&nbsp;— Държавна печатница | location = София | pages = 43}}</ref>
+
-
* Орден „За человеколюбие“
+
-
* Орден „За Гражданские заслуги“ I степени
+
-
* Орден „За культуру и искусство“ - серебрянный
+
-
* Памятный крест „О независимости Болгарии 1908 года“
+
-
* Два раза награждена с медалью „Красный крест“
+
-
* и много других знаков и лент с вензелями.
+
-
 
+
-
Екатерина Каравелова умерла 1 апреля 1947 г. и была погребена по личному разпорежению Георгия Димитрова возле её супруга Петко Каравелова. Могила находится при апсиде православного храма "Семи святых" (бывшая так называемая Чёрная мечеть).
+
-
 
+
-
Имя Екатерины Каравеловой носят общества, улицы, училища, библиотеки в разных населённых пунктах в Болгарии и других странах, а также и морской мыс Каравеловой в Антарктиде.<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
+
-
 
+
-
== Источники и ссылки ==
+
-
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Екатерина_Каравелова Статья "Екатерина Каравелова" в болгарском разделе Википедии]
+
-
 
+
-
== Литература ==
+
-
* A Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms Central, Eastern, and South Eastern Europe, 19th and 20th Centuries. — Budapest and New York: Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4
+
-
* Стефан Груев. Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ 1918-1943. — София: издателства — Български писател и списание Летопис, 1991.
+
-
* Фани Дренкова. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. — София: издателство — Наука и изкуство, 1984.
+
-
* {{cite book | last = Кьосева | first = Цветана | year = 2010 | title = Първите дами на царска България | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“ и Национален исторически музей | location = София | pages = 15}}ISBN 978-954-07-2940-4 
+
-
* Петко Пеев. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. — София: Библиотека Наши времена, 1946.
+
-
* Юбилеенъ сборникъ. Екатерина Каравелова 1878 - 1928. — София: издателство — Държавна печатница, 1929.
+
-
* קשלס Life, "History of Jews in Bulgaria", Volume III — the Holocaust. — Tel Aviv: издател - אשר חננאל, 1969.
+
-
* Portraits de traductrices. — Ottawa: Presses Université Ottawa, 2002. — ISBN 2760305465
+
-
 
+
-
[[Категория:Черновые материалы для работы]]
+
-
 
+
-
== Примечания ==
+
-
<references/>
+

Текущая версия на 23:09, 30 мая 2013

  1. redirect ej:Екатерина Каравелова
Источник — «http://www.jearc.info/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0»
Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация