Кирилл (болгарский патриарх)

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
(Биография)
Строка 16: Строка 16:
== Биография ==
== Биография ==
-
Роден е на [[3 януари]] (стар стил) [[1901]] г., в [[София]] под името '''Константин Марков Константинов'''. От [[1914]] г. до [[1918]] г. учи в [[Софийска семинария|Софийската семинария]], а след това следва [[богословие]] в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в [[Белград]] и в [[Загреб]] и завършва в [[Черновци]] (дн. в [[Украйна]]).  
+
Родился 3 января (по старому стилю) 1901 г., в Софии под именем Константин Марков Константинов. С 1914 г. по 1918 г. учился в Софийской семинарии], а потом изучал богословие в Софийском университете „Св. Климент Охридски“. По убеждениям тогда был анархо-комунистом и чтобы избежать преследования, уехал из Болгарии.
 +
Защитил докторат в 1927 г. В 1928-1930 г. занимался философией в Берлине. Принял монашество ещё  студентом.  
-
Патриарх Кирил защитава [[доктор]]ат в [[1927]] г. През [[1928]]-[[1930]] г. специализира [[философия]] в [[Берлин]] при проф. [[Адолф Харнак]]. Приема монашество още като студент.  
+
В 1936 г. был рукоположен на пост Стобийского епископа, а в 1938 г. назначен главным секретарём Святогоя Синода. Впоследствии избран пловдивским митрополитом. В 1943 г. резко ополчился на власти, чтобы спасти подготвленных к депортации в лагеря смерти пловдивских евреев. Митрополит Кирилл взял собранных для депортации евреев под свою защиту и заявила, что если их загрузят в вагоны, он ляжет перед паровозом. За это деяние был провозглашён организацией "Яд ва-Шем" "праведником народов мира", а его наследники получили специальную благодарственную грамоту и почетную медаль.  
-
През [[1936]] г. е хиротонисан (ръкоположен) за Стобийски [[епископ]], а през [[1938]] г. е назначен за главен секретар на [[Свети Синод|Светия Синод]]. Впоследствие е избран за пловдивски [[митрополит]]. През [[1943]] г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски [[евреи]]. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело той е провъзгласен от организацията "Яд Вашем" за "праведник на народите", а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.  
+
После комунистического переворота 9 сентября 1944 г. был арестован по ложному обвинению и сидел несколько месяцев в заключении, но не был осуждён. В 1948 г. Кирилл руководил делегацией Болгарской православной церкви на конференции в Москве. 10 мая 1953 был избран первым патриархом  воссстановленной Болгарской патриархии.
-
След комунистическия преврат на [[9 септември]] [[1944]] г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През [[1948]] г. Кирил ръководи делегацията на [[Българската православна църква]] за участие в Междуправославната конференция в [[Москва]], на която е осъден [[икуменизъм|икуменизмът]] и политиката на [[Ватикана]]. На [[10 май]] [[1953]] е избран за пръв патриарх на възстановената [[Българска патриаршия]], след като е избран на църковно-народен събор за [[патриарх]] и софийски [[митрополит]]. Най-важните решения на [[църква]]та през мандата на [[патриарх Кирил]] се диктуват от комунистическия режим. Без да се допита до вярващите или клира, на 20 ноември [[1961]] г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]]. На [[18 юли]] [[1968]] г. [[Свети Синод|Светият Синод]] начело с [[патриарх Кирил]] обявява решението си за смяна на [[Юлиански календар|Юлианския църковен календар]] с Григорианския, което предизвиква разцепление в църквата и народа.  
+
Научные интересы патриарха Кирилла охватываютт область болгарской культурно-национальной и церковноьй истории и особенно борьбы болгарского народа за независимост и национальное самоопределение.  
-
Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна [[история]] и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската [[църковно-национална борба]].
+
Умер 7 марта 1971 г. Погребён в главной церкви Бачковского монастыря.
-
 
+
-
Умира на [[7 март]] [[1971]] г. Погребан е в главната църква на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]].
+
== Библиография ==
== Библиография ==

Версия 13:13, 4 марта 2010



Шаблон:Биография инфо

Кирилл - болгарский священник, историк и общественный деятель, пловдивский митрополит, первый патриарх Болгарской православной церквиа после воссстановления патриаршеского статута в 1953 году.

Активный участник акции по спасению болгарских евреев во время Второй мировой войны.

Биография

Родился 3 января (по старому стилю) 1901 г., в Софии под именем Константин Марков Константинов. С 1914 г. по 1918 г. учился в Софийской семинарии], а потом изучал богословие в Софийском университете „Св. Климент Охридски“. По убеждениям тогда был анархо-комунистом и чтобы избежать преследования, уехал из Болгарии. Защитил докторат в 1927 г. В 1928-1930 г. занимался философией в Берлине. Принял монашество ещё студентом.

В 1936 г. был рукоположен на пост Стобийского епископа, а в 1938 г. назначен главным секретарём Святогоя Синода. Впоследствии избран пловдивским митрополитом. В 1943 г. резко ополчился на власти, чтобы спасти подготвленных к депортации в лагеря смерти пловдивских евреев. Митрополит Кирилл взял собранных для депортации евреев под свою защиту и заявила, что если их загрузят в вагоны, он ляжет перед паровозом. За это деяние был провозглашён организацией "Яд ва-Шем" "праведником народов мира", а его наследники получили специальную благодарственную грамоту и почетную медаль.

После комунистического переворота 9 сентября 1944 г. был арестован по ложному обвинению и сидел несколько месяцев в заключении, но не был осуждён. В 1948 г. Кирилл руководил делегацией Болгарской православной церкви на конференции в Москве. 10 мая 1953 был избран первым патриархом воссстановленной Болгарской патриархии.

Научные интересы патриарха Кирилла охватываютт область болгарской культурно-национальной и церковноьй истории и особенно борьбы болгарского народа за независимост и национальное самоопределение.

Умер 7 марта 1971 г. Погребён в главной церкви Бачковского монастыря.

Библиография

  • Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. — София: 1948.
  • Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.). — 1952.
  • Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание. — 1955.
  • Екзарх Антим (1816-1888 г.). — 1956.
  • Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. — 1958.
  • Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. — 1962.
  • Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.). — 1968.
  • Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. I. — 1969.
  • Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. II. — 1970.

Литература

  • Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
  • Димов, свещ. Янко. Кирил – “патриарх български”. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
  • Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.
  • Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).

Шаблон:Пост начало Шаблон:Пост Шаблон:Пост крайla:Cyrillus (patriarcha Bulgariae) no:Patriark Kiril av Bulgaria pl:Cyryl (patriarcha Bułgarii)

[1]

Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация
На других языках