|
|
| (13 промежуточных версий не показаны.) |
| Строка 1: |
Строка 1: |
| - | | + | #redirect [[:ej:Стефан I (экзарх)]] |
| - | {{Персона
| + | |
| - | | имя= Стефан I
| + | |
| - | | портрет=StefanI.JPG
| + | |
| - | | описание= болгарский священник, праведник мира
| + | |
| - | | дата рождения=7 сентября 1878
| + | |
| - | | место рождения=Широка лука, ныне Болгария
| + | |
| - | | дата смерти=14 мая 1957
| + | |
| - | | место смерти=Баня, Болгария
| + | |
| - | }}
| + | |
| - | | + | |
| - | '''Экзарх Стефан I''' (светское имя '''Стоян Попгеоргиев Шоков''') - болгарский священник и экзарх Болгарской православной церкви (1945—1948). Автор множества статей, проповедей, речей, книг и т.д.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Биография ==
| + | |
| - | Родился 7 (по новому стилю 19) сентября 1878 года в селе Широка Лука, Смолянско. Получил начальное образование в своём родном селе (1886-1892), а III клас продолжал в селе Орехово, Чепеларско (1892-1893). Закончил духовную семинарию в Самоков как отличник и первый в випуске (1893-1896). В период 1896-1900 годов работил учителем в близком от Широкой Луки селе Солища.
| + | |
| - |
| + | |
| - | Учился в Киевской духовной академии (1900-1904 г.), которую закончил со степенью “кандидат богословия”. С 1904 по 1907 г. работал учителем в Пловдивской мужской гимназии, а от 1907 по 1910 г. преподавал в Цариградской духовной семинарии. 16 (по новому стилю 29) октября 1910 г. подстрижен в монашеский чин под иметнем Стефан, а три дня спустя, 19 октября (по новому стилю 1 ноября) 1910 г. стал протосингелом Болгарской Экзархии в Цариграде (Стамбуле). 8 (по новому стилю 21) сентября 1911 г. иеромонах Стефан был введен в архимандритско звание. Сотрудник комиссии Карнеги и комиссии по заключению мира с Турцией в 1913 г. Поздней осенью 1913 г. архимандрит Стефан, вместе с Экзархом Йосифом I возвратился в Болгарию и остановился в Софии, где теперь резиденция Экзархата.
| + | |
| - |
| + | |
| - | От 1915 до 1919 г. специализировался в богословии в Женеве и защитил докторат в Фрибуре, Швейцария. Во время пребывания в Швейцарии архимандрит Стефан был членом “Болгарского союза”, который имел цель отстаивать болгарские национальные интересы за рубежом и был одним из наиболее деятельных представителей болгарской эмиграции в стране. Владел несколькими иностранными языками.
| + | |
| - | | + | |
| - | През 1921 г. е ръкоположен за Маркиянополски [[епископ]], а в 1922 г. е избран за Софийски [[митрополит]]. На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участвува активно в [[икуменическо движение|икуменическото движение]] и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на [[схизма]]та, наложена през [[1872]] г. на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства [[Нансеново съдействие|Нансеновото съдействие]]. Става кръстник на широколъшкото читалище "Просвета", открито в 1934 г., което днес отново носи неговото име. Отявлен русофил и славянофил. През 1943 г. активно участва в движението за [[спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]]. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на [[Свети Синод|Светия Синод]].
| + | |
| - | | + | |
| - | На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната [[схизма]]та на Българската православна църква. Като [[екзарх]] се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на [[комунизъм|комунистическата власт]] в [[България]] към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.
| + | |
| - | | + | |
| - | На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село [[Баня]], Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в храма на [[Бачковския манастир]].
| + | |
| - | | + | |
| - | Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ ([[1932]]), „Българската Църква“ ([[1932]]), „Същината на пастирското служение“ ([[1935]]), „Религия и наука“ ([[1937]]).
| + | |
| - | | + | |
| - | Интересът към живота и делото на Екзарх Стефан I започва да се възражда през 90-те години на 20-ти век в резултат на започналите в България демократични промени. Разбира се, той никога не е бил забравян от хората в родната му [[Широка лъка]]. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-та годишнина от рождението му.
| + | |
| - | | + | |
| - | Името на [[Екзарх Стефан I]] нашумя твърде много във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт “[[Яд Вашем]]” го удостоява с почетна грамота, медал и званието “[[Праведник на света]]” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. “Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в [[Алея на праведните|Алеята на праведните]]” [в Йерусалим] – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.
| + | |
| - | | + | |
| - | През 2003 г. се навършиха 125 г. от рождението на Екзарха. По този повод през септември в родното му място [[Широка лъка]] се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник. На тях присъства бившият израелски посланик в България [[Емануил Зисман]] както и настоящият посланик [[Аврам Шарон]], заедно с 43 свои сънародници от [[Израел]]. [[Аврам Шарон]] оценява заслугите на [[Екзарх Стефан]] с думите: “За българските евреи и за народа на [[Израел]] [[Екзарх Стефан]] е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на [[Израел]] и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.” Животът и заслугите на [[Екзарх Стефан I]] дават повод на [[Емануил Зисман]] в прочувственото си слово да заяви: “Ако хуманизмът беше критерий, [[България]] трябваше да приема [[Европа]], а не обратното.”
| + | |
| - | | + | |
| - | == Литература ==
| + | |
| - | * Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
| + | |
| - | * Raikin, Spas. The Communists and the Bulgarian Orthodox Church: The Rise and Fall of Exarch Stefan. - In: Religion in Communist Lands, 1984, Winter, 281-291.
| + | |
| - | * Калканджиева, Д. Изборът на Софийския митрополит Стефан за екзарх. - Минало, 1995, № 4, 65-71.
| + | |
| - | * Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944-1953. С., Албатрос, 1997, 351 с.
| + | |
| - | * Български екзарх Стефан I. Сборник. Избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. [2 доп. изд.]. С., Сиела, 1998, 552 с.
| + | |
| - | * Волокитина, Т. Съдбата на Екзарх Стефан в контекста на съветско-българските отношения (40-50-те години на ХХ век). - Исторически преглед, 2003, № 5-6, 212-231.
| + | |
| - | * Екзарх Стефан I Български. Документален сборник. Съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова. С., 2003.
| + | |
| - | * Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян, 2007, 349 с.
| + | |
| - | | + | |
| - | == Външни препратки ==
| + | |
| - | | + | |
| - | * [http://pravoslavie.bg/content/view/75/58/ Писмата на екзарх Стефан]
| + | |
| - | | + | |
| - | [[Категория:Предстоятели и патриарси на Българската православна църква]]
| + | |
| - | [[Категория:Софийски митрополити]]
| + | |
| - | | + | |
| - | [[he:המטרופוליט סטפן]]
| + | |
| - | | + | |
| - | [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_I_(%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85)]
| + | |
