|
|
| (4 промежуточные версии не показаны) |
| Строка 1: |
Строка 1: |
| - | {{Остатье| ТИП СТАТЬИ = 1
| + | #redirect [[:ej:Закон о защите нации]] |
| - | | АВТОР1 = Л.Гроервейдл
| + | |
| - | | АВТОР2 =
| + | |
| - | | АВТОР3 =
| + | |
| - | | СУПЕРВАЙЗЕР =
| + | |
| - | | ПРОЕКТ =
| + | |
| - | | ПОДТЕМА =
| + | |
| - | | КАЧЕСТВО =
| + | |
| - | | УРОВЕНЬ =
| + | |
| - | | ДАТА СОЗДАНИЯ =8.10.2011
| + | |
| - | | ВИКИПЕДИЯ =
| + | |
| - | | НЕОДНОЗНАЧНОСТЬ =
| + | |
| - | }}
| + | |
| - | '''Закон о защите нацията''' исключительный болгарский закон комплексного типа, действовавший с 23 января 1941 г. до 27 ноября 1944 г. Принят был 25-м составом Обикновенного Народного собрания.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с.192</ref><ref name="Божилов" />
| + | |
| - | | + | |
| - | Закон о защите нации регулировал общественные отношения, связанные со статусом тайных организаций, лицами еврейского происхождения, их имуществом, противонационалными и сомнительными проявлениями во время [[Вторая мировая война|Второй мировой войны]]. Закон следовал примеру [[Нюрнбергские законы|Нюрнбергских законов]] и был частью тенденции сходного решения "еврейского вопроса", как в [[Нацизм|нацистской Германии]].<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с.192.</ref><ref name="Божилов" />
| + | |
| - | | + | |
| - | Законът няма основание в действуващата в момента [[Търновска конституция]]. Разпределен е в четири дяла: За тайните и международни организации, За лицата от еврейски произход, За противонационалните и съмнителните прояви, Особени разпоредби.
| + | |
| - | | + | |
| - | Законът въвежда редица ограничителни мерки и срещу [[масонство]]то и подобни нему тайни организации, срещу евреите-български граждани. Последван е от цяла серия сходни [[нормативен акт|нормативни актове]] по материята.
| + | |
| - | | + | |
| - | Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход и т.н. Въвежда се и извънреден данък върху еврейското имущество.<ref name="Божилов">Божилов И. и кол., История на България, С., 1993, с. 711.</ref><ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 193.</ref> Постановени са ограничения за местожителство, постъпване в учебни заведения ([[еврейска квота]]), за имотите, за професионалната и стопанска дейност и т. н.
| + | |
| - | | + | |
| - | Законът е внесен от [[Правителство на България (57)|първото правителство на Богдан Филов]]. Приет е въпреки опозицията на част от [[Народен представител|народните представители]], неодобрението на обществени и професионални организации, [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод на Българската православна църква]], видни обществени личности и др.<ref name="Божилов" />Подписан е от [[Цар Борис III]].
| + | |
| - | | + | |
| - | За изпълнението на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Главен комисар е [[Александър Белев]]. Комисарството при съдействието на армията и полицията активно участва в депортирането на евреи от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]то в концентрационните лагери в [[Полша]], където са унищожени. През 1943 г. е подписана българо-германската спогодба „[[Александър Белев|Белев]]-[[Теодор Данекер|Данекер]]“ за депортиране на 20 000 евреи от Царство България в Полша. След обществени протести депортацията е отменена и заменена с носене на отличителни жълти звезди, конфискация на имуществото, устройване на еврейски трудови лагери за тежък и принудителен физически труд и т.н.<ref name="Божилов" /> Някои лагери успешно са атакувани и разбивани от силите на [[НОВА]]<ref>Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, с. 36-37</ref><ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 342, 343, 344, 345</ref>.
| + | |
| - | .
| + | |
| - | {{Викиисточник|Закон за защита на нацията}}
| + | |
| - | Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на [[Правителство на България (62)|първото правителство на ОФ]].
| + | |
| - | -->
| + | |
| - | == Источники и ссылки ==
| + | |
| - | * [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_за_защита_на_нацията Статья "Закон за защита на нацията" в болгарской части Википедии]]
| + | |
| - | * Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г.
| + | |
| - | * Божилов И. и кол., История на България, С., 1993
| + | |
| - | | + | |
| - | == Примечания ==
| + | |
| - | <references />
| + | |
| - | | + | |
| - | [[Категория:Антисемитизм]]
| + | |
| - | [[Категория:Холокост]]
| + | |
| - | [[Категория:История еврейского народа]]
| + | |
| - | [[Категория:История евреев в Болгарии]]
| + | |
| - | [[Категория:Евреи в Европе]]
| + | |
