Перец, Давид

Вы находитесь на сайте "Архив статей из ЭЕЭ и статей на еврейские темы из Википедии"

(Различия между версиями)
Перейти к: навигация, поиск
Строка 36: Строка 36:
   
   
'''Давид Перец''' (1906 г., [[Пловдив]], [[Болгария]] - 1982 г., [[Париж]]) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле ''экспрессивного реализма''.
'''Давид Перец''' (1906 г., [[Пловдив]], [[Болгария]] - 1982 г., [[Париж]]) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле ''экспрессивного реализма''.
-
[[Файл:DPVasilBaracov.JPG|250px|right|thumb|Давид Перец. Портрет Васила Баракова (1934 г.).]]
+
[[Файл:DPVasilBaracov.JPG|250px|left|thumb|Давид Перец. Портрет Васила Баракова (1934 г.).]]
== Начало творческой деятельности ==
== Начало творческой деятельности ==
-
В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию.
+
В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию. Учился у  професоров Цено Тодорова и Димитра Гюдженова. Закончил академию в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.  
-
Закончил её в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.  
+
Эта группа работала в русле европейского авангарда того времени, "пост-сезаннизма". Работа Давида Переца "Портрет Васила Баракова" (1934 г.) считается ярким примером нового почерка молодых болгарских художников.
Эта группа работала в русле европейского авангарда того времени, "пост-сезаннизма". Работа Давида Переца "Портрет Васила Баракова" (1934 г.) считается ярким примером нового почерка молодых болгарских художников.
-
Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом.
+
Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом. Перец написал и множество родопских пейзажей, поражающих зрителя до сих пор. Во второй половине 30-х годов он посвятил много времени созданию натюрмортов.
-
Во время фашистских притеснений был послан в "трудовой лагерь".
+
== Экспрессионизм и война ==
 +
В 1936 году Перец путешествовал по Европе. Был во Франции, Бельгии, Голландии, Германии. Это повлияло на его творчество. В 1940 году критик писал, что все молодые болгарские художники работают в духе "Парижской школы".
-
После войны уехал с семьёй в Израиль.
+
Во время фашистских притеснений в 1942-1944 гг. был послан в "трудовой лагерь". От тех времён остались многочисленные рисунки, хранящиеся в Софийской городской художественной галерее.
-
В 1947 году Перец получил стипендию для специализации в Париже и работы в ателье Андре Лота. Вместе с семьёй он уехал в Париж. Там его искусство было очень хорошо принято.
+
После освобождения участвовал в выставке "Фронт и тыл" (в 1944 году), организовал самостоятельную выставку в Софии в 1946 году, участвовал в творческой командировке в Румынию и совместной румынско-болгарской выставке в 1947 году.
 +
[[Файл:DPStamp.JPG|250px|right|thumb|Картина Д. Переца на почтовой марке]]
 +
== Французский период ==
 +
В 1947 году году Перец получил стипендию для специализации в Париже и работы в ателье Андре Лота. Вместе с семьёй он уехал в [[Париж]]. Там его искусство было очень хорошо принято.
-
<!--
+
Вернувшись, Перец принял решение переехать с семьёй в [[Израиль]]. Но через несколько месяцев он отправился снова в Париж, где остался до конца жизни.
-
Юбилейна изложба на ДАВИД ПЕРЕЦ
+
Несмотря на непростые условия жизни, он провёл в 50-60х годах две выставки в Париже, одну в Тулоне и три в Лондоне. Крупные критики благожелательно отзывались о нём и помогали войти в местное художественное сообщество. Там он создал серию "космических" пейзажей.
-
11 ноември – 14 декември 2006 г., Национален център за съвременно изкуство “Шипка” 6
+
В 1976 году прошла его юбилейная выставка.
-
 
+
-
 
+
-
Всеки от тях има своя изстрадана творческа биография, ала заедно с още други талантливи творци, които се доказват в художествения ни живот в края на 20 -те и началото на 30-те години, те преобръщат представата за изобразителното изкуство в България. Тяхното поколение е призвано да направи онази решителна крачка, с която се реализира преходът у нас от изкуството на ХІХ век в изкуството на ХХ век. Академичният реализъм, символизмът, сецесионът, импресионизмът са окончателно загърбени. Тогавашните “млади”, които с гордост се самоопределят, като “нови художници” със смайващата категоричност на избора си вписват своето творчество в руслото на пост-сезанизма, който извежда родното изкуство на адекватна спрямо европейското изкуство позиция.
+
-
 
+
-
Така можем да определим мястото и значението на една от ранните работи на Перец, “Портрет на В.Бараков” (1934 г.). Тя е носител на експлозивна сила, на вулканичен взрив от творческо прозрение. Художникът е завършил Академията само преди година и в експресивната сила и в свободния подход към натурата едва ли може да открием кода на образователната система или аналог с творческия метод на неговите преподаватели – професорите Цено Тодоров и Димитър Гюдженов. Перец ни е оставил и една внушителна колекция от родопски пейзажи, от същото време, които безапелационно ни уверяват, че имаме работа с ярък талант. В тях планинските масиви са импозантни, облаците бясно се гонят, а багрите заслепяват с яркостта си. Художникът рисува с четка, която оставя “графични” следи, а динамизмът на природния мотив ни стъписва и очарова. Сякаш Перец, още в тези ранни свои изяви, предугажда превратностите на съдбата и бърза, много бърза да съхрани почувстваното и да се изяви. Както в портрета, така и в пейзажа той приближава “моделите” си в едър план и зрителят може да усети “пулса” на живота.
+
-
През втората половина на 30-те години Перец вписва яркото си присъствие и в натюрморта. Няколкото великолепни примера, които се съхраняват днес в галериите са неотменни експонати в постоянните им експозиции. В натюрморта художникът се отдава на “барокова” разточителност от богати драперии, вази, цветя, плодове...Перец притежава усета за материя, едновременно като дивак, и като потомствен аристократ. В неговите натюрморти се оглежда богатата история на жанра в европейското изкуство. Вероятно тук има значение и пътуването му през 1936 г. до Франция, Белгия, Холандия, Германия… Тази “наследствена обремененост” със старите майстори го отделя от постиженията на други автори, съратници в търсенето на новия пластичен език (например Бенчо Обрешков). По спомените на художника, още през 1934 г., той се присъединява към Дружество на Новите художници. Един напълно логичен избор на творец с ясна посока в поетия път. От това време датират още известните детски портрети и множество пейзажи. Перец сгъстява експресията на картините, като свива пространството и засилва цветовия регистър. Живописта му стои много близко до представителите на направлението на т.н. поетичен реализъм във френското изкуство. Както по-късно ще отбележи видният френски критик Жорж Юисман, по време на изложбата “Съвременно френско изкуство” в София през 1940 г. “видях, че всички български художници, дори тези, които никога не са идвали във Франция, по своя идеал и техника се нареждаха в гъстите редици на нашата “Парижка школа”.
+
-
Драматизмът не напуска творбите му и сега, в предчувствието на идващата нова война. Следват мъчителните години, когато по приетия Закон за защита на държавата, Перец споделя съдбата на евреите и митарствата им по трудовите лагери. От това време (1942-1944 г.) са запазени множество рисунки, които той създава със същата трескавост, с каквато работи и платната си. Една внушителна колекция от тези рисунки съхранява Софийската градска художествена галерия.
+
-
Трудните следвоенни години не обезкуражават художника. Той участва в изложбата “Фронт и тил” (1944), организира самостоятелна изложба в София (1946), участва в творческата командировка в Румъния и в българо-румънската изложба (1947). Стипендията, която получава за специализация в Париж му открива нова възможност. Попада в ателието на Андре Лот, който творчески не му импонира, но е доволен от знанията, които професорът му дава по теория на цветовете, както и за достиженията на модерното изкуство. След връщането си в България, Перец взима окончателното решение – да замине със семейството си за Израел. Но само няколко месеца са му необходими, за да разбере, че всъщност иска да работи в творческата атмосфера на Париж. И Франция става неговата втора родина. Няма лесен живот за художника и близките му в следвоенната република на Де Гол. През 50-те и началото на 60-те години Перец организира две изложби в Париж, една в Тулон и три в Лондон. Публиката е въведена в света на художника от такива имена, като цитирания вече Жорж Юисман, но още Валдемар Жорж, Андре Салмон и Петър Увалиев. При своята среща с Перец в Париж, Вера Недкова недвусмислено споделя: ”Той прави много хубаво изкуство, богато на инвенции, абстрактно, с една малка поетична реалност. Това е силно изкуство и между най-доброто, което видях тук”. През последните години художникът създава своеобразни “портрети” на земята, които се тълкуват от критиката по-скоро като “философски изведена реалност, белязана с мащабния космически знак” (Д. Аврамов). А дали в тях няма подкрепа и от неговия приятел Васил Иванов, също отдаден на тази тема? Самият художник затваря кръга на творческия си път с тези пейзажи, в които е залегнал и споменът за необозримостта на звездното небе в Родопите.
+
-
  Когато през 1976 г. се организира юбилейната изложба на Перец, той донася много творби, които представят развитието му. Серията “космически” пейзажи още тогава буди възхищението на критици и колеги. Днес, ние отново можем да се възхитим на творческите открития на Перец, който е най-истински на всеки етап от еволюцията си и със свой иновационен принос в творбите си от 60-те и 70-те години. Това, което художникът прави за България е, че той връща жеста на гостоприемството, като дарява не само част от картините си, но и показва един път на развитие с перспектива и за новите поколения творци.
+
-
Французин или българин е Перец, или просто е свободен човек? За нас днес, той е повече българин. В изкуството на Перец се отразяват звездите от онези незабравими летни нощи, прекарани под открито небе в Родопите през 1933/34 година. Той продължава българското присъствие в Париж и се нарежда достойно до своите по-възрастни събратя: Жул Паскин и Жорж Папазов. Или другояче казано, неговата звезда витае в съзвездието на световното изкуство.
+
-
+
-
[http://www.sbhart.com/events06/Perez.html Юбилейна изложба на ДАВИД ПЕРЕЦ на сайте СБХ]
+
-
 
+
-
Дружеството „Новите художници“ е създадено през 1931 г.
+
-
+
-
-->
+
== Источники ==
== Источники ==
Строка 78: Строка 65:
* [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2477&sectionid=6&id=0001502 Милена Димова. Давид Перец - нашият принос в експресионизма на сайте СЕГА] 
* [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2477&sectionid=6&id=0001502 Милена Димова. Давид Перец - нашият принос в експресионизма на сайте СЕГА] 
-
[[Категория:Черновые материалы для работы]]
+
[[Категория:Евреи в Европе]]
 +
[[Категория:Еврейские художники]]
 +
[[Категория:Вторая мировая война]]
 +
[[Категория:История евреев в Болгарии]]

Версия 14:01, 8 октября 2011

Тип статьи: Регулярная статья
Автор статьи: Л.Гроервейдл
Дата создания: 8.10.2011
Давид Перец
Портрет
Автопортрет Давида Переца
Род деятельности:

Художник-экспрессионист
Дата рождения:

1906 г.
Место рождения:

Пловдив, Болгария
Гражданство:

Болгария
Дата смерти:

1982 г.
Место смерти:

Париж

Давид Перец (1906 г., Пловдив, Болгария - 1982 г., Париж) - выдающийся болгарский художник XX века. Работал в стиле экспрессивного реализма.

Давид Перец. Портрет Васила Баракова (1934 г.).

Содержание

Начало творческой деятельности

В 1927 году приехал из Пловдива в Софию и поступил в Художественную академию. Учился у професоров Цено Тодорова и Димитра Гюдженова. Закончил академию в 1933 году. Организовал пять самостоятельных выставок. Присоединился к поискам группы „Новые художники“, созданной в 1931 г.

Эта группа работала в русле европейского авангарда того времени, "пост-сезаннизма". Работа Давида Переца "Портрет Васила Баракова" (1934 г.) считается ярким примером нового почерка молодых болгарских художников.

Давид Перец, вместе с Златю Бояджиевым и Василом Бараковым вошёл в историю болгарского изобразительного искусства своим новаторским вкладом. Перец написал и множество родопских пейзажей, поражающих зрителя до сих пор. Во второй половине 30-х годов он посвятил много времени созданию натюрмортов.

Экспрессионизм и война

В 1936 году Перец путешествовал по Европе. Был во Франции, Бельгии, Голландии, Германии. Это повлияло на его творчество. В 1940 году критик писал, что все молодые болгарские художники работают в духе "Парижской школы".

Во время фашистских притеснений в 1942-1944 гг. был послан в "трудовой лагерь". От тех времён остались многочисленные рисунки, хранящиеся в Софийской городской художественной галерее.

После освобождения участвовал в выставке "Фронт и тыл" (в 1944 году), организовал самостоятельную выставку в Софии в 1946 году, участвовал в творческой командировке в Румынию и совместной румынско-болгарской выставке в 1947 году.

Картина Д. Переца на почтовой марке

Французский период

В 1947 году году Перец получил стипендию для специализации в Париже и работы в ателье Андре Лота. Вместе с семьёй он уехал в Париж. Там его искусство было очень хорошо принято.

Вернувшись, Перец принял решение переехать с семьёй в Израиль. Но через несколько месяцев он отправился снова в Париж, где остался до конца жизни.

Несмотря на непростые условия жизни, он провёл в 50-60х годах две выставки в Париже, одну в Тулоне и три в Лондоне. Крупные критики благожелательно отзывались о нём и помогали войти в местное художественное сообщество. Там он создал серию "космических" пейзажей. В 1976 году прошла его юбилейная выставка.

Источники

Источник — «http://www.jearc.info/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%86,_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4»
Личные инструменты
 

Шаблон:Ежевика:Рубрики

Навигация